Чай при захарна болест – Диабет

Чай - Диабет
Микс от сухи билки, който спомага за регулиране на нивото на кръвната захар.

Съдържание: бобови шушулки, листа черница, листа коприва, върба кори, царевична коса, листа мента.

Преди употреба се консултирайте с вашият личен лекар.

Можете да поръчате от тук: http://shop.selibium-herbals.com/herbal%20tea/diabetes%20tea

Жълт кантарион ( Звъника ) Hypericum perforatum

Описание : Жълтия кантарион е многогодишно тревисто растение с изправено , силно разклонено в горната си част , кръгло , червеникаво стъбло , високо 30 – 100 см . Perforatum на латински означава перфорирани . Листата когато се гледат към светлината , се виждат полупрозрачни точки , създаващи впечатлението че  са перфорирани . Точките всъщност не са дупки , а безцветен слой съставен от етерични масла и растителни смоли , без наличието на хлорофил . Те са срещуположни , овално елипсовидни , сравнително дребни , без дръжки , дълги от 1 до 3 см . Цветовете са ярко жълто – оранжеви , събрани на върха на стъблото в съцветие . Лисчетата са наситени с  дребни черни точки , които при втриване между пръстите на ръцете стават червеникави . Според повечето билкари , прозрачните “ перфорации “  и червено – черните петънца  съдържат най – активните лечебни свойства . Цъфти от май до септември . Народното наименование на билката е “ Христова кръв “ или “ Христова чудотворка “ . Събира се когато  е напълно разцъфтяла около Еньовден . В много западни страни се нарича “ билката на свети Йоан “  . Легендата разказва че червено-черните петна  са капки от Христовата кръв , а прозрачните дупки по листата , са сълзите на Йоан Кръстител . Жълтия кантарион може да се отглежда като култивирано растение,но в повечето случаи се събират дивите растения.

Употребяема част : Стръковете на жълтия кантарион ( Herba Hyperici )   Надземната част на растението се събира през периода на цъфтежа . Отрязва се горната част на стръка на 20 см от върха . Има характерна смолиста миризма и нагарчащ вкус .

Действие : Противовъзпалително, обезболяващо и противомикробно. Използва се за лечение на трудно заздравяващи рани. Може да се каже, че жълтият кантарион е една от най-употребяваните билки, тъй като оказва положително въздействие върху стомашно-чревния тракт – при гастрити, язва на стомаха и дванадесетопръстника, колити, хемороиди, хронично възпаление на жлъчния мехур и бъбреците, при ишиас и като пикочогонно средство. Влияе благоприятно върху нервната система като повишава настроението и премахва тъжните мисли, безсънието и чувството на страх от болести.  – депресии – жълтият кантарион въздейства позитивно върху мозъчната обмяна и стимулира производството на повишаващи настроението хормони.
Народната медицина е доказала, че билката помага при следните заболявания:
– психосоматични заболявания – жълтият кантарион успокоява нервите и отпуска, чрез което могат да бъдат отработени страховете, които често са дълбоката причина за психосоматични оплаквания

– рани и изгаряния – билката има антисептични, а така също и бактерицидни свойства, което я прави подходяща за по-бързо лечение на отворени рани.

– вътрешни инфекции – жълтият кантарион проявява в организма своите противовъзпалителни свойства, които ускоряват лечението на вътрешни инфекции. Облекчава менструалните болки. Помага при жеснски проблеми, главоболие, нощно напикаване, нарушения на съня, при заболявания свързани с климактериума.

– спортни травми – масленият извлек от жълт кантарион и компресите с него действат охлаждащо и облекчават кръвоизливи, навяхвания, изкълчвания.

– сърдечна слабост – благодарение на дъбилните вещества, които съдържа, жълтият кантарион подсилва сърдечния мускул и е много ефикасен при терапия на физиологично обусловена сърдечна слабост.

– предотвратяване на ракови заболявания – високото съдържания на флавони възпрепятства окислителните процеси и го прави незаменим в борбата срещу рака. При това той обезврежда онези агресивни молекули в кръвта, които иначе разрушават клетките. Билката действа профилактично срещу хормонално обусловените ракови заболявания, като напр. рака на гърдата.

Началните симптоми на настинка и грип – болки в гърлото и хрема също се повлияват много добре от жълт кантарион и навременната му консумация помага да се преодолеят тези неразположения.

В зависимост от вида заболяване жълтият кантарион може да се приема вътрешно като чай, прах или тинктура, или външно да се нанася под формата на маслен извлек.

Начин на употреба: Около 2 чаени лъжици от билката се варят в 400 мл вода 5 минути. Пие се по 1 кафена чашка преди ядене 3 пъти на ден.

Не консумирайте жълтия кантарион, ако е киснал по-дълго време от посоченото. Повечето билки стават вредни, ако са престояли във водата. Винаги спазвайте указанията за приготвяне на всеки тип билка.

Може да се приготви и т.нар. „звъниково масло“: 1 част жълт кантарион и 10 части чист зехтин. След 40 дни се употребява външно за мазане на трудно заздравяващи рани и за вътрешна употреба – по 1-2 чаени лъжички сутрин на гладно.

В кои случаи да избягваме жълтия кантарион?

Жълтият кантарион намалява действието на някои медикаменти и засилва действието на други, затова съчетаването му с лекарства, трябва да бъде консултирано с лекар! При прием на противозачатъчни, жената трябва да е особено внимателна, защото жълтият кантарион намалява действието им и може да настъпи бременност. Жълтият кантарион не се препоръчва и на хора с повишена фоточувствителност.

Съчетаването на жълт кантарион с медикаменти против депресия може да засили действието им. Хора с ниско кръвно трябва да са много внимателни с консумацията на тази билка, защото може да бъде противопоказна за тях.

Кориандър ( Coriandrum sativum )

Описание: Едногодишно растение с 30—70 см високо, фино набраздено, голо, кухо стъбло, разклонено в горната част. Листата са последователни, приосновните с дълги дръжки, цели и триделни до напълно трилистни, по-рядко и пересто наделени; долните стъблови с къси дръжки, два пъти пересто насечени; средните и горните 2 до 3 пъти пересто насечени с линейни или почти нишковидни крайни дялове. Съцветието е сложен сенник с 3—5 почти еднакво дълги главни лъча, в основата без обвивка или само с едно листче. Цветовете са бели или розови. Плодовете, са кълбовидни или елипсовидни, 2—5 мм в диаметър, светлокафяви или жълти, неразпадливи, с 10 слабо изпъкнали, змиевидно извити главни ребра и 12 ясно изпъкнали, прави вторични ребра. Цъфти през юни и юли.
Разпространение: Отглежда се главно в Първомайско и Асеновградско. Много рядко се среща и подивяло като плевел из посеви и градини. Употребяема част: Използуват се плодовете (Fructus Coriandri) и полученото от тях етерично масло (Oleum Coriandri).
Химичен състав: Плодовете съдържат 1—3% етерично масло с главна съставка алкохола линалоол (кориандрол) — 60 до 80%, на който се дължи приятният аромат. В плодовете се съдържа също 10—20% тлъсто масло, до 17% белтъчини и незначително количество алкалоиди. Установени са флавоноиди и кумарини — умбелиферон и скополетин.
Действие: Както другите ароматни растения от сем. Сенникоцветни плодчетата на кориандъра стимулират секрецията и моториката на храносмилателната система, като действуват карминативно, апетитовъзбуждащо, спазмолитично и болкоуспокояващо. Притежават известно откашлично действие. Приложение: Плодчетата се използуват най-често като газогонно и стимулиращо храносмилането средство, при лениви черва, безапетитие и запек. По-рядко се прилагат при бронхит и други белодробни възпалителни заболявавия. Плодчетата не са отровни, но пресният сок от растението потиска централната нерва система и може да предизвика смърт от спиране на дишането.
Начин на употреба: Използуват се плодчетата по 5—10 броя, приети 1—2 пъти дневно, или приготвените от тях спиртен извлек и запарка. Последната се приготвя с 1 чаена лъжичка счукани плодчета на 250 см3 вода (доза за 1 ден). Поради неприятния им вкус добре е те да се приемат едновременно с други газогонни билки.

От нашия каталог можете да поръчате Кориандър.

Източник: „БИЛКИТЕ ВЪВ ВСЕКИ ДОМ“, Проф. ДУШКА СТАНЕВА, к.м.н., доц.ДИАНА ПАНОВА, к.ф.н., н.с.I ст. д-р ЛИЛЯНА РАЙНОВА, ИВАН АСЕНОВ, к.ф.н.

Невен ( Calendula Officinalis )

От нашия онлайн магазин можете да поръчате Невен.

Описание: Невенът е едногодишно светлозелено растение . Коренът му е слабо развит . При достатъчно хранителна площ  стъблото силно се разклонява . То е ръбесто , крехко  и високо до 50 – 60 см . Цветовете  са  разположени на върха на стъблените разклонения като най-често баграта им е оранжевожълта .

Разпространение : Произхожда от Средиземноморската област  и е едно от най-разпространените цветя в света . От род Календула са известни около 30 вида . В името на невена е скрит фактът , че цветето не увяхва лесно и заради ценните му лечебни качества се отглежда от почти всеки дом.

Употребяема част : За лечебни цели се използват цветните кошнички ( Flores Calendulae ) . Изсушената билка е жълта , със слаба характерна миризма и слабо горчив вкус .

Действие : Невенът има противомикробно действие и способност да ускорява заздравяването на раните. Като кръвопречистващо растение той е най-доброто средство при жълтеница.

Приложение : Всички части на невена, съдържат около 0,02% етерично масло, 3% каротиноиди, 4% слузещи вещества и са богати с фитонциди, алкалоиди и ензими. С това се обяснява лечебното им действие и широкото им приложение в народната медицина. С лист, намазан с пчелен мед, се покриват трудно зарастващи рани, гнойни циреи, възпалени вени. Ефектът е изключителен. Цветовете се използват като запарка с вода и като мехлем, запържени със свинска мас. Имат противовъзпалително действие. Затова се прилагат за лекуване на лигавицата на устата, на стомашна язва или гастрит. Приемат се като чай, приготвен от 500 мл вряща вода и 2 с. л. цвят. С тази запарка може да се мажат и външни рани. Чаят от невен или в смес с други билки действа успокояващо на нервната система. Чай от листа и от цветове се препоръчва като жлъчегонно средство, при болки в стомаха и в червата. Той е отлично средство при липса на апетит, при жълтеница и главоболие, при болести на далака или за подобряване на съня. Невенът задължително трябва да участва в чаената смес на хипертоничноболни и навлизащи в климактериума. Добри са резултатите, когато се употребяват извлек от невен против мазна коса и пърхот. Спиртната настройка се препоръчва при разширени пори на лицето. Полезно е да се знае, че всички части на растението имат бактерицидно действие и особено срещу стафилококи и стрептококи. Затова букет от невен в стаята е сигурно предпазно средство при грипна епидемия. Естествено е, че ако невенът е навсякъде около вас, ще му се радвате като цвете и по-рядко ще го използвате като лекарство.
За компреси се прави запарка от нарязани цветове /2 с.л. или 3 с.л. изсушени/ в литър вряща вода. Оставят се да престоят 2 часа и се прецеждат. Напоява се марля или памук и се поставя върху кожата /пазят се очите/. При налични бръчки се прави през ден, а при набръчкана кожа – всеки ден. Мазен извлек от свежи цветове, престояли 40 дни в зехтин /олио/, се маже за по бързо изглаждане на бръчките и при пресни кожни белези.

 

Полски хвощ ( Equisetum arvense )

Описание : Многогодишно тревисто растение с дълго разклонено коренище и два вида надземни стъбла : пролетно и лятно . Пролетното стъбло е неразклонено , кафяво , безхлорофилно и на върха завършва със спороносно класче . След разсейване на спорите на пролетното стъбло отмира и от коренището се развива лятното стъбло , което е зелено , начленено и силно разклонено , до 40 – 50 см високо .

Разпространение : Расте по влажните и сенчести места , покрай реките , из ливадите  и по нивите като плевел в цялата страна до 1600 м надморска височина .

Употребяема част : Използва се лятно зелено стъбло ( Herba Equiseti ) , отрязано на около 20 см от върха. Да не се смесва с другите разпространени у нас видове хвощ  , някой от които са отровни !Смесва се най-често с блатния хвощ – Equisetum palustre L. , който не образува два вида стъбла, а спороносните класчета се развиват на върха на зелени разклонени стъбла.

Действие : Пикочогонно , кръвоспиращо , противовъзпалително , запичащо , реминерализиращо и  диуретично .

Приложение : Високото съдържание на силикати и богатият състав на билката определят разностранното и действие и приложение . Силициевата киселина , разтваряйки се във водата , образува соли , лесно резорбиращи се в стомашно – чревния канал . Тези соли са необходим компонент в жизнената дейсност на различни системи , играят важна роля в метаболизма и функционалната дейност на съединителната тъкан , лигавиците , укрепват стените на кръвоносните съдове . Те са особено важни за развитието на костната тъкан . В урината силициевите съединения образуват защитни колоиди , препятстващи кристализацията на минералните компоненти , като по този начин пречат на образуването на бъбречни камъни .

Билката и препаратите от нея притежават силно изразено диуретично действие . Предизвикват усилена дейност на сърцето и засилване на кръвообращението , при което отделителната работа на бъбреците се подобрява . Антимикробното и противовъзпалително действие на полския хвощ се дължи на 5 – гликозид – лутеолина . Това обуславя приложението му при възпаление на пикочните пътища , камъни в бъбреците и пикочния мехур , отоци от сърдечен или бъбречен произход ( при остър нефрит  са противопоказни , тъй като силно дразнят бъбреците ) . Те повишават обмяната на веществата и се прилагат с успех при заболявания на жлезите с вътрешна секреция и особено в периода на климакса , отоци на краката от нарушена обмяна и др. ) Засилват устойчивостта на съединителната тъкан , на което се дължи приложението  им при ревматични заболявания , хроничен полиартрит , артроза , белодробна и костна туберколоза , болестни процеси на кожата и кожни образувания ( косопад ) , счупвания на костите и др.  Подчертано е кръвоспиращото действие на хвоща при кръвохрачене, маточни кръвотечения и хемороиди . Благоприятен е ефектът и при астма . Билката учатва в състава на противоастматичните и пикочогонните чайове . Установено е и противогнилостно действие . Експериментално е доказано , че полския хвощ оказва дезинтоксикационно действие , като способства за изхвърлянето на оловото от организма .

Народната медицина препоръчва още хвоща и при албумин , ишиас , подагра , хематурия , кръвно налягане , стомашни болки , напикаване , атеросклероза , белодробен кръвоизлив , разширени вени , екземи , бяло течение , трудно зарастващи рани ( прах от стрита билка ) , възпаление на гърлото ( гаргара ) и др.

Начин на употреба : 2 суп. лъжици от хвоща се заливат с 0.400 мл кипяща вода . Вари се 3 минути и се оставя да кисне 1 час . Пие се 3 пъти дневно по 120 мл. след ядене

Върбинка ( Verbena officinalis )

Oписание : Многогодишно тревисто растение с право четириръбесто раклонено стъбло, високо до 1 м . Листата са грапави, покрити с власинки, долните са едри с дръжка, а горните – дребни, седящи. Цветовете са розови или лилави, събрани в класовидни съцветия.

Разпространение : Расте по тревисти места, из ливади и крайречни тераси, край пътища и огради , а също като плевел из окопните култури.

Употребяема част : Използват се цъфтящите връхни части на стъблото ( Herba Verbenae ) , които се отрязват на около 20 см от върха.

Химичен състав : Дрогата съдържа гликозидите вербеналин и вербенин, слузно и горчиво вещество, дъбилни вещества , етерично масло, съдържащо цитрал, терпени и терпенови алкохоли с камфорова миризма.

Действие : Върбинката има общоукрепващо и температуропонижаващо действие.

Приложение : При нервна и физическа преумора, изтощение, отпадналост. В народната медицина намира приложение още при анемия, при чернодробни заболявания, при бъбречнокаменна болест, при нередовна менструация.Предписва се още за засилване на млечната секреция у кърмачки, като диуретично средство при задържане на течности в организма. Отварата действа благоприятно при простудни заболявания.

Външно под формата на запарка се използва за гаргара  при възпалителни процеси в устната кухина и гърлото, при лош дъх на устата , както и при някой кожни заболявания, трудно заздравяващи рани ( под формата на компреси )

Според народната медицина върбинката се употребява и като еметично средство ( за повръщане )

Начин на употреба : Отварата се приготвя от 2 супени лъжици нарязани стръкове се заливат с 500 мл. кипяща вода. Вари се в продължение на 5 минути и след като изстине , се прецежда. Приема се по 100 мл. преди ядене 4 пъти дневно.

Лайка ( Matricaria chamomilla )

Описание : Едногодишно тревисто растение с изправено, високо до 50 см стъбло , силно разклонено в горната си част. Цветните кошнички са разположени на върховете на стъблените раклонения.Цялото растение и особено цветните кошнички имат характерна приятна миризма и слабогорчив вкус.

Разпространение : Растението се среща из ливади, поляни, около населените места и пътищата, както и се култивира.

Употребяема част : Цветовете на лайката – Flores Chamomillae

Действие : Лайка има противовъзпалително, антисептично, болкоуспокояващо, ранозаздравяващо, успокояващо, потогонно и други действия. Отдавна използвана от народната медицина, лайката навлезе широко в научната медицина. Проучени са нейният състав и действие. Най-важната действуваща съставка на етеричното масло е хамазуленът. Доказано е неговото противовъзпалително, спазмолитично и газогонно действие.

Приложение : Като противовъзпалително и болкоуспокояващо средство лайката се използва вътрешно и външно при голям брой заболявания : възпаление на храносмилателната система – лигавицата на устата, венците, гърлото , при зъбобол, гастрити, ентерити, колити ( с болки и колики ) , язва на стомаха и дванадесетопръстника. Външно се прилага под формата на промивки при възпаления на конюнктивите, при хемороиди, болезнени и трудно заздравяващи рани, мокрещи екземи, при потене на краката и др. Под формата на инхалации се предписва при грип, фарингити, ларингити и др. Като успокояващо средство лайката намира приложение при болезнена менструация и при смущения на съня. Лайката се използва в козметиката за много продукти : кремове, шампоани, паста за зъби, сапуни и др.

Начин на употреба : Извлекът се приготвя на студено от 10 чаени лъжички билка се заливат с 500 мл. студена вода. След 8 часа се прецежда и се изпива за 1 – 2 дни.

За запарката  1 супена лъжица се залива с 200 мл кипяща вода. Оставя се да кисне 1 час. Прецедената запарка се приема наведнъж. Обикновенно се изпиват по 3 чаши дневно, но всяка доза трябва да бъде прясно приготвена.

Коприва ( Urtica dioica )

Описание: Копривата е многогодишно тревисто растение с право четириръбесто стъбло, високо до 2 метра  с пълзящ разклонен корен. листата са тъмнозелени, срещъположни, яйцевидни, едро назъбени, с малко заострени подлистници. Цветовете са дребни, жълтозелени, групирани в увиснали съцветия – сложни реси. Растението е двудомно. Плодът е едносеменно орехче. Цялото растение е покрито с парливи власинки.

Разпространение: Среща се из цялата страна по торни и запустели,сенчести и влажни места.

Употребяема част: С лечебна цел се изпозват листата ( Folia Urticae )  и корените ( Radix Urticae ) . Листата се събират от май до септември, а корените от септември до ноември. Стъблата се окосяват и листа се обират докато растението е още свежо. Корените се изкопават и се изчистват от пръст и тънки коренчета и се измиват веднага. След това се сушат на слънце, сянка или в сушилня. Изсушениете листа са отгоре са тъмнозелени,а отдолу по-светли, нямат миризма и вкус. Корените са бледозеленикави или кафяви, отвътре по- светли , без миризма и вкус.

Химичен състав: Листата на копривата съдържат витамините K и  B2 , гликозида урцитрин, дъбилни и белтъчни вещества, мравчена киселина, аскорбинова киселина, пантотенова киселина, каротиноиди, хистамин, каротин, хлорофил , ксантофил и др.

Действие: Кръвоспиращо, диуретично, омекчаващо, антианемично.

Приложение: Сборът от действуващи вещества – главно витамини и железни соли, съдържащи се в копривата, нормализира мастната обмяна в организма и оказва стимулиращо действие на еритропоезата. Извлеците от коприва имат изразено хемостатично действие, което се свързва с наличието на витамин K  в листата. Той стимулира изработването в черния дроб на един от най – важните фактори на съсирването – протромбина. Дрогата се прилага  при маточни и хемороидални кръвотечения, при хронични и варикозни язви ( за външно приложение ) , кръвотечения от носа, кръвохрачене, продължителна и силна менструация. Повишава тонуса на матката. В следродовия период при недостатъчна инволюция на матката и след аборт прилагането на водни извлеци от коприва скъсява чувствително послеродовото кръвотечение. При възпаление на аднексите ( маточните тръби ) има и противовъзпалително действие. Повишават тонуса на червата и кръвоносните съдове, като влияят благоприятно при хабитуален запек, атеросклероза , храносмилателни смущения, стомашни и чревни болки. Засилват основната обмяна и имат добър ефект при диабет. Вилфорт ( 1975 ) съобщава , че пресния копривен сок понижава нивото на кръвната захар, което обяснява с наличието на секретин, който стимурила панкреаса. Нашите изследователи Добрев ( 1941 ) и Стоянов ( 1973 ) пишат за хипогликемичния ефект, който оказват водните извлеци от коприва. Тя се използва за лечение и при жълтеница, чернодробни и жлъчни страдания, смущения в менструационния цикъл, климакс, намалена лактация, младежки пъпки. Богатото съдържание на витамини и повишаването на хемоглобина и еритроцитите са причина за усилващото им действие при анемии и хиповитаминози в периодите след преболедуване или в следоперационния период. Освен това имат противоревматично действие при болести на ставите – мускулен и ставен ревматизъм, артрит. Възбуждат центъра на дишането при задух. Отварата от коприва подобрява работата на сърдечния мускул, стимулира гранулацията и епителизацията при рани, ускорява съсирването на кръвта.

Начин на употреба: 2 чаени лъжички се заливат с 500 мл. кипяща вода. Вари се 3 минути. Кисне 1 час. Пие се 3 пъти дневно преди ядене.

При косопад се приготвя отвара от 100 грама листа, които се варят 30 минути в 500 мл вода и 500 мл оцет. С отварата се намокрят корените на косата  или се измива  цялата.

Босилек ( Ocimum Basilicum )

Описание : Босилекът е едногодишно тревисто растение с характерен приятен аромат. Стъблото е 20 – 60 см високо, четириръбесто, разклонено от  основата. Листата са срещуположни, яйцевидни, рядко назъбени, с дълги дръжки. Цветовете са бели или розово-виолетови, разположени на групи по 6 в пазвите на листата, с 5-листно венче и 4 тичинки. Плодът е сух и се разпада на 4 кафяфо-черни едносеменни гладки или финозърнести орехчета.

Разпространение: Отглежда се из градините  като декоративно растение и  подправка. Отечеството му е  Азия.

Употребяема част : Използва се цъфтящата надземна част ( Herba Basilici ) , отрязана на около 20 см от върха.

Химичен състав : Съдържа етерично масло с твърде разнообразен състав, 5 % дъбилно вещвество, един гликозид, малко сапонини, флавоноиди и др.

Действие : Протововъзпалително, спазмолитично, апетитовъзбуждащо и други действия, които се дължат на етеричното масло.

Приложение : Билката се употребява за възбуждане на апетита, за лечение на хронични колити, гастрити и ентерити ( особено придружени от колики ). Намира приложение и при кашлица и бронхиална астма. Препоръчва се при възпаление на пикочните пътища, при зъбобол, хрема, ангина. Дрогата  влиза в състава на препарати за лечение на кашлица, чревни колики и др. В големи количества може да предизвика отряване.

Според българската народна медицина сок от пресните листа на босилека се използва при гнойни възпаления на средното ухо, както и при трудно заздравяващи рани. Дрогата от босилек трябва да се прилага внимателно,защото високите дози действат силно дразнещо.

Босилекът влиза в състава на препарата Бронхолитин, който се предписва при лечение на спастичен бронхит.

Начин на употреба: 2 чаени лъжички от билката се заливат с  300  мл. кипяща вода и се вари 1 минута. Кисне 10 мин. Пие се 3 пъти дневно преди ядене.

При възпалителни процеси на устната кухина се използва за жабурене и гаргара по 5 – 6 пъти дневно.

От нашия онлайн магазин можете да поръчате Босилек

Салвия ( Salvia Officinalis )

Салвия – Градински чай е малък вечнозелен висок до 1 м храст с дървесни стъбла. Листата са удължени, покрити със сребристи власинки, сиво-зелени. Цветовете са сини до виолетови. Билката е най-често използвана като инфузия, екстракт, тинктура, лапа и подправка.

Името Салвия идва от латинското salveo, salvare – което означава здраве.

Салвията може да се използва като лекарство за дихателни инфекции, хрема, кашлица, възпаление на сливиците и възпалено гърло. Тя е и стимулира апетита, облекчава храносмилането и има благотворно въздействие върху черния дроб. Използва се като помощно средтство при нощно изпотяване, нервни изпотявания, проблеми с бъбреците и пикочната система.

Билка съдържа изключително много химични съединения, етерични масла, минерални вещества, витамини за които се знае, че действат превантивно срещу болестите и тонизиращо за организма.

Етеричните масла притежават антисептични свойства, които правят Салвията идеална за гаргара, превръзки за рани, вагинални изплакване. Горчивите съставки в гарадинския чай спомагат за облекчаване на проблеми с храносмилането. В листата на Салвията се съдържат множество други вещества, включително евкалиптол, борнеол, танинова киселина, горчиви вещества, фумарова, кафеена и никотинова киселина никотинамид, флавоноиди, гликозиди, естрогенни вещества. Тези съединения притежават противовъзпалителни, анти-алергични, анти-гъбични и анти-септични свойства.

Тази билка е изключително богат източник на много витамини от група Б, като фолиева киселина, тиамин, рибофлавин пиридоксин, някои са в пъти повече от препоръчителните нива. Салвията съдържа много добри количества витамин А и бета каротин. Витамин А е мощен естествен антиоксидант и е от съществено значение за зрението. Също така е необходим за поддържане на здрави лигавица и кожа. Известно е че използването на екологични храни, богати на витамин А помагат на тялото да се предпази от рак на белия дроб и рак на устната кухина.

Салвията, независимо дали е прясна или сушена, е богат източник на минерали като калий, цинк, калций, желязо, манган, мед и магнезий. Калият поддържа електролитния и киселинния баланс в организма. Манганът взема участие в синтеза на меланин и допамин. Цинкът играе важна роля в реализацията на хормоналните функции в организма. Основната функция на магнезия е да се грижи за равновесието на нервната и мускулната система.

С течение на времето, изследвания откриват все повече и повече ползи от тази привидно проста билка, която се използва още от древността. Салвията е класически пример за това как човек да си набави нужните за организмът му активни вещества и витамини без да прибягва до коктейлите от химикали – хапчетата.

Приготвяне на Градински чай: Добавете една чаена лъжичка Градински чай в чаша вряла вода и покрийте за 5 – 10 минути да се запари. Прецедете. Добавете малко мед за подобряване на вкуса.

Градинският чай е полезен при справянето със стреса. Действа стягащо, успокоително и газогонно. Той прочиства дихателните пътища, добра гаргара е при възпалено гърло, помага за преодоляване на простудни заболявания, засилва концентрацията, способността за концентрация и ускорява сетивата. Препоръчва се за справяне с депресии.

От нашия магазин можете да поръчате Салвия.