Oписание: Мащерката е многогодишно тревисто растение с пълзящо или полегнало стъбло и възходящи цветоносни клонки, високи до 20 см. Листата са срещуположни, приседнали или с къси дръжки, линейно ланцетни, яйцевидни или елипсовидни, с точковати жлези и жлезисти власинки. Цветовете са розови, лилави или бели, събрани по много в най-горните листа, като образуват сбити или прекъснати класовидни или метличести съцветия. Чашката и венчето са двуустни. Тичинките са четири.
Разпространение: Мащерката се среща край горите, ливадите, пътищата и скалистите припечни места в цялата страна.
Употребяема част: Използват се цъфтящите надземни части ( Herba Serpylli )
Действие: Поради богатото съдържание на етерично масло мащерката притежава антисептично, противовъзпалително, отхрачващо, спазмолитично и газогонно действие. Има и известно болкоуспокояващо действие, успокоява нервната система.
Приложение: Мащерката се използва като отхрачващо, бронхоразширяващо и дезинфекциращо средство при остри катари на горните дихателни пътища, при хроничен бронхит, коклюш, бронхиална астма, при суха и спастична кашлица, белодробни възпаления.
Широко приложение намира и за лечение на различни заболявания на храносмилателната система – хронични гастрити и язва на стомаха, колики на стомаха и червата, метеоризъм ( газове в червата ) , диарии, гнилостни процеси, чревни паразити.
В българската народна медицина билката се прилага още при нервна възбуда, безсъние, главоболие, малокръвие. Външно се използва за гаргара и плакнене на устата при зъбобол и възпаление на устната лигавица и под формата на бани – при ставни и нервномускулни заболявания ( радикулити, неврити, миозити и др. ) Под формата на лапи се препоръчва като антисептично и дезинфекционно средство при различни гнойни възпаления на кожата.
Начин на употреба: Прави се запарка от 2 супени лъжици нарязана мащерка, която се залива с 500 мл. кипяща вода. Кисне 2 часа. Прецедената запарка се пие по 1 винена чаша 4 пъти дневно преди ядене.
Описание: Смрадликата, известна още като Тетра (Cotinus) е храст , висок до 2 – 3 метра . Листата са последователни, дълги, яйцевидни или широко яйцевидни до закръглени, с дълги дръжки, отдолу синкавозелени, отгоре тъмнозелени. Цветовете са зеленикави, двуполови, събрани в съцветие метлица. Чашката и венчето са петлистни. След прецъфтяване цветните дръжки се удължават и се покриват с дълги разперение розови, червеновиолетови или зеленикави власинки.
Разпространение: Расте из храсталаци и дъбови гори, по сухи и каменливи места почти из цялата страна до 800 метра надморска височина.
Употребяема част: Използват се листата ( Folia Cotyni )
Действие: Адстрингентно, противовъзпалително и кръвоспиращо.
Приложение: Препоръчва се при гнойни кожни обриви, рани, циреи, потене на краката, окапване на косата, кървящи, подути и гнойни венци, хемороиди, ставни отоци и др.
Начин на употреба: 1 супена лъжица в 1 литър кипяща вода. Вари се 5 минути и се оставя да кисне 1 час.
Описание: Маточината е многогодишно тревисто растение с четириръбесто разклонено стъбло, високо до 1 м., с яйцевидни, срещуположни, тъмнозелени, с характерна лимонена миризма листа. Долните листа са големи, с дълга, отгоре мъхеста дръжка, а горните са продълговати, тъпо назъбени, с къса дръжка. Цветовете са дребни, бели, жълтеникави или розови.
Разпространение: Расте из храсталаци и редки гори по тревисти и каменисти места близо до селищата, край огради , дворове и градини из цялата страна.
Употребяема част: Използват се листата ( Folia Melissae ) и цъфналите връхни части на стъблото ( Herba Melissae )
Химичен състав: Съдържа етерично масло, тритерпеновите урзолова и олеанолова киселина, 5 % дъбилни вещества и захарта стахиоза.
Действие: Маточината успокоява нервната система, има спазмолитично ( антиспастично ) , болкоуспокояващо и противогърчово действие. Стимулира апетита и процесите на храносмилане, подтиска гаденето и повръщането.
Приложение: Маточината се използва широко и влиза в състава на много билкови чаеве за лечение на различни нервни нарушения – неврози, неврастении, сърдечни неврози, мигрена, полова възбуда, смилателни нарушения от неврогенен произход и др. Използва се още за лечение на високо артериално налягане, виене на свят, нередовна менструация.
Външно намира приложение за гаргара при възпаления на венците и устната лигавица и под формата на компреси и лапи при циреи, ревматизъм и др.
Начин на употреба: 2 чаени лъжички се запарват в 400 мл. кипяща вода, кисне 20 минути. Пие се 3 пъти дневно преди ядене.
Описание: Риганът е многогодишно тревисто растение, с късо пълзящо коренище. Стъблата са 30 – 80 см високи, изправени, четириръбести, в горната част разклонени. Листата са срещуположни, с дръжки, продълговато яйцевидни, 1 – 4 см дълги, целокрайни или неясно назъбени, на върха заострени, отгоре тъмнозелени, отдолу сивозелени. Цветовете са много дребни, светлочервени или розововиолетови, разположени в пазвите на керемидообразно припокриващи се виолетови прицветници.
Разпространение: Риганът расте из храсталаци,по каменисти поляни и в редки гори предимно в предпланините и планините из цялата страна до 1600 м надморска височина.
Употребяема част: Използват се цветоносните връхни части (Herba Origani), събрани по време на цъфтеж, като се отрязват на около 20 см от върха.
Химичен състав: Съдържа етерично масло, дъбилни вещества, горчиво вещество, флавоноиди, каротин, витамин C и др.
Действие: Поради съдържанието на етерично масло риганът притежава антисептично, отхрачващо, антиспастично и успокояващо нервната система действие. Стимулира секрецията на потните, храносмилателните и бронхиалните жлези, засилва перисталтиката на червата, възбужда апетита.
Приложение: Сухият риган се употребява като потогонно, успокояващо кашлицата и отхрачващо средство при остри катари на горните дихателни пътища, при бронхит, трахеит, бронхиална астма, коклюш. Влиза в състава на различни гръдни чайове. Използва се още при газове в червата, спазми на стомаха и червата, чернодробни и жлъчни заболявания и най вече, като подправка за пици, пасти и зеленчукови ястия. Външно се прилага под формата на бани при кожни заболявание- екземи и др.
Начин на употреба: 1 кафена лъжичка наситнена билка се вари 5 минути в 200 – 250 мл вода. Прецежда се и се пие топъл.
Описание: Многодишно тревисто растение с пълзящи подземни издънки, с право, неразклонено стъбло, с последователни, ланцетни, двойно или тройно пересто нарязани листа. На върха на стъблото са събрани цветните кошнички във формата на щит.Цветните кошнички са дребни и бели.Всяка кощничка се състои от 5 периферни, бели, езичести цветове и до 30 тръбести,жълтокафяви. Цялото растение е покрито със сиви власинки, които му придават сивобелезникав цвят.
Разпространение: Белият равнец се среща по ливади, тревисти места, край пътищата, между храстите в цялата страна, както и в планините.
Употребяема част: За лечебна цел се използват цветните кошнички (Flores Millefolii) и надземната част (Herba Millefolii), отрязана 15-20 см от върха.
Химичен състав: В надземната част се съдържа от 0,20 до 0,50% етерично масло, чиято главна съставка е хамазуленът (50%), образуващ се от горчивия сесквитерненов лактон матрицин ( 0,05 – 0,10 % ) при дестилация на растението с водни пари.Билката съдържа още горчивото вещество ахилени, дъбилни вещества, алкалоиди, фланоноида лутеолин-7-гликозид, органични киселини, витамин C и K, аспарагин, нитрати и др.
Действие: Дрогата се прилага като ароматно и горчиво средство за възбуждане на апетита и за засилване на секретите на стомашните жлези при гастрит. Нормализира двигателната и секреторната функция на стомаха.
Приложение: Действа кръвоспиращо при кръвоизливи ( маточни и бъбречни ), хемороиди, кървене от носа и венците, при лечение на рани, при стомашни възпаления с болки при язва, гастрит, колит, газове, бъбречни заболявания, сърцебиене, главоболие, виене на свят и др.
Начин на употреба: 1-2 супени лъжици от билката се заливат с 0,400 мл. кипяща вода и се вари в продължение на 3 минути. Оставя се да кисне 30 минути. Приема се по 3 пъти на ден след храна.
Описание: Малки храсти, високи до 1 м. Листата са сложни чифтоперести с 4-5 двойки почти приседнали ланцетни целокрайни листчета, 2-3 см дълги и 5-10 см широки.
Цветовете са жълти, събрани в пазвени гроздовидни съцветия. Плодът е плосък, кожест, слабо извит, кафяв боб, 3-5 см дълъг и 1,5-2,5 см широк.
Разпространение: Култивира се в Африка и Индия.
Употребяема част: Използват се листчетата на сложния лист (Folia Sennae) и плодовете (Fructus Sennae, Folliculis, Sennae), известни с народното название майчин лист.
Химичен състав: В листата се съдържат около 6% антрахинонови гликозиди – сенозид А и сенозид В, реин и алое-емодин, а също флавонолите кемпферол и изорамнетин. Очистителното действие на дрогата се засилва от наличието на около 10% слузни вещества, захарния алкохол пинит и смолисти вещества. Плодовете съдържат антрахинонови гликозиди, но в по-малко количество(около 2%) в сравнение с листата.
Действие: Слабително, диуретично.
Приложение: Листата и плодът на растението се използват при запек.Както другите съдържащи антрахинонови гликозиди растения и сената дава късен ефект(10-12 часа след приемането на билката).Действието е меко,безболезнено и не се последва от запек.Това позволява да се прилага при запек у тежко болни,чернодробно болни и при хемороиди.При продължителна употреба слабителния ефект отслабва.Прилага се и като диуретично средство.Някой народи ги използват при очни и кожни възпалителни заболявания.
Дрогата е много по-слабо токсична от другите съдържащи антрахинонови гликозиди растения.
Начин на употреба: Използва се отвара от плодовете или листата на сената. Една супена лъжица от билката се вари 5 минути с 250 мл. вода. Цялото количество се изпива наведнъж, най-добре вечер преди лягане.
Peppermint is a perennial herb. Root system consists of underground rhizome of the nodes, which leave large numbers of fibrous roots. Surface part of the mint is composed of highly branched stems chetirirabesti. Besides standing, mint places and creeping stems, which are formed from the top node of the rhizome. The leaves have short stems, elongated ovoid, have many glands. The flowers are small, located in klasovidni petals, blue to pink and blue colors. Bloom the second half of July to late August. The seeds are very small and low germination. Use the leaves collected during flowering. They contain essential oils, terpenes and terpene derivatives, tannins, bitter substances, nicotine crab, izovalerianova acid and others.Menthol essential oil excites vascular and respiratory center. Aqueous and alcoholic extracts of peppermint have a soothing, analgesic, anti-inflammatory action, stop the growth of most bacteria. Relieve breathing on airway inflammation, expelled gases from the intestines, acting disinfectant and deodorizing with bad breath. Increased secretion of bile. Soothe itchy skin allergies and act cool. Expand the coronary vessels. Peppermint is used in bronchitis, allergic reactions, cardiac neurosis, zhlachnochernodrobni diseases, spasms in the stomach and intestines, flatulence, gastritis, enteritis, with nausea and vomiting, insomnia, menopause, gingivitis, hemorrhoids, allergies, etc..
Preparation: about 1 tablespoon of dry herbs is poured over with 400 ml boiling water. Stand for 1 hour. Filter and drink 1 coffee cup before meals 3 times a day.Peppermint oil is given for pain in the abdomen 2-4 drops on a sugar cube.Spirituous tincture of the oil is applied externally for rubbing headaches, migraines, skin, inhalation, inflammation of the upper dihatelnipatishta in cold. Decoction of leaves is used for baths in a bathtub – 3 tablespoons mint leaves are flooded with 1 liter of boiling water. Boil 5 minutes, strain and add to bathwater.
Oписание: Мащерката е многогодишно тревисто растение с пълзящо или полегнало стъбло и възходящи цветоносни клонки, високи до 20 см. Листата са срещуположни, приседнали или с къси дръжки, линейно ланцетни, яйцевидни или елипсовидни, с точковати жлези и жлезисти власинки. Цветовете са розови, лилави или бели, събрани по много в най-горните листа, като образуват сбити или прекъснати класовидни или метличести съцветия. Чашката и венчето са двуустни. Тичинките са четири.
English