Oписание : Многогодишно тревисто растение с право четириръбесто раклонено стъбло, високо до 1 м . Листата са грапави, покрити с власинки, долните са едри с дръжка, а горните – дребни, седящи. Цветовете са розови или лилави, събрани в класовидни съцветия.
Разпространение : Расте по тревисти места, из ливади и крайречни тераси, край пътища и огради , а също като плевел из окопните култури.
Употребяема част : Използват се цъфтящите връхни части на стъблото ( Herba Verbenae ) , които се отрязват на около 20 см от върха.
Химичен състав : Дрогата съдържа гликозидите вербеналин и вербенин, слузно и горчиво вещество, дъбилни вещества , етерично масло, съдържащо цитрал, терпени и терпенови алкохоли с камфорова миризма.
Действие : Върбинката има общоукрепващо и температуропонижаващо действие.
Приложение : При нервна и физическа преумора, изтощение, отпадналост. В народната медицина намира приложение още при анемия, при чернодробни заболявания, при бъбречнокаменна болест, при нередовна менструация.Предписва се още за засилване на млечната секреция у кърмачки, като диуретично средство при задържане на течности в организма. Отварата действа благоприятно при простудни заболявания.
Външно под формата на запарка се използва за гаргара при възпалителни процеси в устната кухина и гърлото, при лош дъх на устата , както и при някой кожни заболявания, трудно заздравяващи рани ( под формата на компреси )
Според народната медицина върбинката се употребява и като еметично средство ( за повръщане )
Начин на употреба : Отварата се приготвя от 2 супени лъжици нарязани стръкове се заливат с 500 мл. кипяща вода. Вари се в продължение на 5 минути и след като изстине , се прецежда. Приема се по 100 мл. преди ядене 4 пъти дневно.
Вашият коментар